ninasar (Nina Sarieva)
253 2006
12.01.2022 г., 19:38 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
227 1 6

Не ме обичай, моля те, недей.

горчива съм и пълна с полуистини.

Пропаднало е моето небе,

от болка облаците са надвиснали.

 

Не ме поглеждай с влюбени очи,

не мога да ти обещая искреност.

Сърцето ми замръзнало мълчи.

на глухи да говориш е безсмислено.

 

Не ме наричай мила и добра,

доброто е забравено понятие.

Но ти ми казваш, че било съдба

и ме приемаш в своите обятия.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че се спря при мен!
  • Много хубаво.
  • Понякога и това се случва. Благодаря ти за коментара, ИнаКалина, радвам се, че ме четеш!
  • звучи ми преекспонирано - това почувствах; римните двойки ми харесаха
  • Благодаря, Миночка, че винаги намираш време за мен!
    Ирина, благодаря и на теб, че се спираш на моята страничка!
  • Това си е истинска любов! Тя приема и недостатъците в другия! Хареса ми!
Предложения
: ??:??