Съдба
Донесе ми вятър по птиците слепи.
Вдълба във очите ми спомен от минало.
И грабих безумно, с жадуващи шепи.
.....................................
Днес връщам ти всичко, което съм взимала.
Ти тачиш единствено своите истини.
Рисуваш по нас със замах на убиец.
По твоите страници,
гъсто изписани,
прокълнати почерци змийски се вият.
Залъгваш ни мъдро с трохи от надежди.
Следиш всяка обич.
Дано Да горчи.
Пътеките твои далече отвеждат.
Далече, където ще спре да боли!
Твоята скрежна орисница знае.
Тя ще реши, дали бледа следа
някой ще смогне за миг вдълбае
в твоята плът,
височайша СЪДБА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
