10 мая 2007 г., 19:43

СЪДБА

930 0 21

Казват, че всичко ни е писано
още от преди да се родим!
Изтеглили сме от тестето картата
и нея, ний не можем да сменим!

С усмивка да посрещнеме зората,
да я прегърнем с пламенни ръце,
да благодариме тихо на съдбата,
че се събудихме и този  ден!

Съдба ли е това, че мен ме има?
Съдба ли е, че днес не съм сама?
Съдба ли е това, че Вас ви срещнах
в ,,Откровения'' - сайта на мира!

Казват, че каквото и да правиме,
съдбата ни го връща някой ден!
Любов и обич нека да раздаваме,
с усмивка да посрещаме нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, мила Ани-аз също съм една от пристрастените и отлично те разбирам!Много се радвам ,че се запознах с теб-ти си така мила и толкова нежна жена! Желая ти късмет!
  • Съгласна съм с теб Ани и те подкрепям!Поздрави!
  • "Откровения" - сайта на мира.

    Може би затова всички се пристрастяваме към него... Нуждаем се от мир, спокойствие, търсим хармония... Лутаме се в лабиринта на душата си, а тук - сред словоизлияния, бликащи от водопада на нашите емоции - намираме уют... Затова се настаняваме удобно и не ни се тръгва... Всеки от нас идва отнякъде, тръгнал наникъде... по своему търси пътя си... по своему открива сродни душИ... Не вярвам в съдбата. Вярвам в личния избор. Аз направих своя!
    Отскоро съм тук, но започвам да се чувствам като у дома си...
    Ти беше първата, която ме посрещна с усмивка. БЛАГОДАРЯ ТИ, Ани!
    Сърдечна прегръдка от мен!
  • Целувам ви!
    Прегръщам ви!
    Обичам ви!
  • Много искренно стрихче,Ани !!!
    Една приятелска прегртъка от мен!!!
    Благодаря за хубавия стих ,които си сътворила!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...