9 янв. 2009 г., 12:01

Съдбата е една добра ирония

1.3K 0 23
Съдбата е една добра ирония.
Луд кон с капаци. Знаците не спазва.
Експерт в специалност - Крива макарония.
От два варианта - среден ни показва.

Жонглира с нас в безкрайни представления.
Игра с животи. Явно, забавлява.
От нашите възходи и падения
фетиши за оргазми получава.

Напук, в море от пясъци потъващи,
ни дава натурален акт за къща.
На крачка към Отвъдното пристъпващи-
 с финансова инжекция ни връща.

Съдбата е една добра ирония.
Добро и зло. И всички ни обича,
щом в пясъчен часовник от хармония
животът ни по-шарено изтича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тик-так...!
    Отново си впечатляваща, Рия!!!
  • От нашите възходи и падения
    фетиши за оргазми получава.
    Ирония...на съдбата. За да не си починем от скука, а от щастие:
    На крачка към Отвъдното пристъпващи-
    с финансова инжекция ни връща.
    Браво на момичето!!!
  • "Луд кон с капаци."
    Но нали знаеш, че луд кон умора няма.

    Поздравления!
  • Звучи като хумор, но е сериозен стих.
    Добре описваш съдбата, Риа.
    И й се опълчваш - смело, безцеремонно.
    Може би само така човек може да я промени...
    Поздрав!
  • така ме разтоварваш с произведенията си, макаронке

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....