Звук незнаен в миг тишината наруши, уви...
Някой чука отвъд нашата стена -
преграда от вечна суета,
врата към другата страна.
Това, стори ми се, е съдбата,
дошла да закове врататa,
а зад нея хиляди деца,
изпраща всяко плахо своята мечта.
Врата без ключалка, ала, уви, с ключ,
изпитание за всякое с различен вкус,
да го намерят малцина в чуждата страна,
кралство на фантазия, не на нищета. ...