beytula_bubu (Бен Ар)
103

1 июн. 2008 г., 23:29

Съдбата ме разби

Поэзия » Философская

1.1K 0 2

Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.

Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...

Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.

Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.

Продължих сам със смелостта, която погуби невиността...

Детето загубено се превърна в нещо друго...

Във залеза видях душата си, а в изгрева открих сърцето загадъчно, сломено.

Не можах да забравя за любовта, но я захвърлих на случайността.

Съдбата ме разби, но от парчетата се преродих...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0