1 июн. 2008 г., 23:29

Съдбата ме разби

1.1K 0 2

          Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.

          Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...

          Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.

          Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.

          Продължих сам със смелостта, която погуби невиността...

          Детето загубено се превърна в нещо друго...

          Във залеза видях душата си, а в изгрева открих сърцето загадъчно, сломено.

          Не можах да забравя за любовта, но я захвърлих на случайността.

          Съдбата ме разби, но от парчетата се преродих...

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...