1 июн. 2008 г., 23:29

Съдбата ме разби

1.1K 0 2

          Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.

          Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...

          Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.

          Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.

          Продължих сам със смелостта, която погуби невиността...

          Детето загубено се превърна в нещо друго...

          Във залеза видях душата си, а в изгрева открих сърцето загадъчно, сломено.

          Не можах да забравя за любовта, но я захвърлих на случайността.

          Съдбата ме разби, но от парчетата се преродих...

         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...