Съдбата ме разби
Не можах да видя красивото ти лице, което да ме накара да съм щастлив.
Видях отломките от радостта, паднали в пепелта...
Търсих пламък, с който да изгоря греха, но открих празнота.
Болката се заби като стрела и ми отне смисълa да продължа.
Продължих сам със смелостта, която погуби невиността...
Детето загубено се превърна в нещо друго...
Във залеза видях душата си, а в изгрева открих сърцето загадъчно, сломено.
Не можах да забравя за любовта, но я захвърлих на случайността.
Съдбата ме разби, но от парчетата се преродих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бен Ар Всички права запазени
Хубав стих!!!
