Съдбата ни
„Не съди Съдбата, лихвар е Тя.
Просто чертае кръстопът и ни поставя на него,
очаквайки дължимото.”
из коментара на (zelena) Силвия Райчева към
друг мой стих
О, мога ли Съдбата да осъдя
за туй, което дава и ни взема?
Ще бъде смешна моята присъда,
защото на Съдбата не й дреме,
дали я славословим и ласкаем,
дали през зъби псуваме я често.
Съдбата ни се смее и нехае,
когато я наричаме злочеста.
Тя управлява ни по свои си закони,
макар че „Всеки си кове Съдбата!”
и всеки дълго щастието гони,
докато жив е тука, на земята.
Безсмислено е да се противиме
и да си мислим :”Ще направя нещо”.
Не е ли по-добре да се смириме -
Съдбата да поканиме на среща.
Да я погледнем влюбено в очите,
ръка да й целунем много нежно,
да си повторим тихичко и скрито
красивото й име – Неизбежност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
