6 нояб. 2014 г., 23:05

Съдбовен аванпост

766 0 0

Съдбовен аванпост

 

Скършена във себе си...

съдбовен аванпост.

Докоснах се в чужда същност,

злост...

бледа, бездиханна в теменужен студ...

... мъглявина,

там издъхах те в страст и огън...

Толкова бях твоя...,

в непонятна, бяла топлина.

Тлееща, пресъхнала и разпиляна,

сега съм срината душа...

рееща се в пътища на другата...

твоя бледа, в сивото съдба.

Там не бях... била ли съм

... затихнах няма,

слята с нечия пресъхнала зора.

В лабиринта на разпъпена тъга...

безпътна пъпля те,

завихрена в енигма,

прилепнала в немоята душа,

щрих чертах, уж пъстър...,

а разлях се с поредната сълза.

Забулих се в потайността,

вплетена в твоята душа,

закотвена зад ледена стена,

отглеждана за чужда суета,

вихрена, пиляна...

гаснала във сляпа красота.

Поглед самомнителен и  горд

вечността в ледено скова.

За нея си самотник,

лутащ се в скръбта...

За теб е бясна рана,

в мисълта ти... кървава стрела.

Мен... припяваше ме във лъжа.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Константинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...