6.11.2014 г., 23:05

Съдбовен аванпост

756 0 0

Съдбовен аванпост

 

Скършена във себе си...

съдбовен аванпост.

Докоснах се в чужда същност,

злост...

бледа, бездиханна в теменужен студ...

... мъглявина,

там издъхах те в страст и огън...

Толкова бях твоя...,

в непонятна, бяла топлина.

Тлееща, пресъхнала и разпиляна,

сега съм срината душа...

рееща се в пътища на другата...

твоя бледа, в сивото съдба.

Там не бях... била ли съм

... затихнах няма,

слята с нечия пресъхнала зора.

В лабиринта на разпъпена тъга...

безпътна пъпля те,

завихрена в енигма,

прилепнала в немоята душа,

щрих чертах, уж пъстър...,

а разлях се с поредната сълза.

Забулих се в потайността,

вплетена в твоята душа,

закотвена зад ледена стена,

отглеждана за чужда суета,

вихрена, пиляна...

гаснала във сляпа красота.

Поглед самомнителен и  горд

вечността в ледено скова.

За нея си самотник,

лутащ се в скръбта...

За теб е бясна рана,

в мисълта ти... кървава стрела.

Мен... припяваше ме във лъжа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...