Съдбовна сладост

10 июн. 2022 г., 14:54

Поэзия

310 2 2

Когато цветовете се родят

и ме обгърнат с ярка перелина.

Когато чувствам знаците на Бог –

че ме закриля и че в мен го има.

Тогава ще целуна таз земя,

ще я погаля, ще дочуя стона

от буците, пропити със кръвта

на Осогово – каменната броня.

И ще дочакам да узреят пак,

черешите в полите й безбрежни.

Ще бродя, докато не падне мрак

и ще мечтая на криле – копнежни.

Защото знам, че този плод е кръв

и страстно храни тялото ми земно.

А, тя – душата търси кръстопът,

за да открие своята нетленност.

Затуй поглеждам в юнското небе –

ще чакам здрача и звездите морни.

Да им разкажа моя сладък плен –

не ще да греят вече безпризорни!

щураче (любимка)

2022-06-11T17:28:03+03:00

Не бих си го пяла, като лятна песничка, признавам си, не ми звучи, като такава. Но като стихотворение е хубаво!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-06-10T15:15:23+03:00

Възвишен философски стих с богата образност и силен финал. Поздравявам те, Дани!
За съжаление съм си изразходвала гласовете.