Съдбовна сладост
Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя,
ще я погаля, ще дочуя стона
от буците, пропити със кръвта
на Осогово – каменната броня.
И ще дочакам да узреят пак,
черешите в полите й безбрежни.
Ще бродя, докато не падне мрак
и ще мечтая на криле – копнежни.
Защото знам, че този плод е кръв
и страстно храни тялото ми земно.
А, тя – душата търси кръстопът,
за да открие своята нетленност.
Затуй поглеждам в юнското небе –
ще чакам здрача и звездите морни.
Да им разкажа моя сладък плен –
не ще да греят вече безпризорни!
© Данаил Таков All rights reserved.
