4 апр. 2013 г., 12:49

Съдбовно 

  Поэзия » Любовная
578 0 3

Аз те нося съдбовно в сърцето, море,

аз те нося съдбовно, греховно.

И да пия от теб, и да взимаш от мен

все остава, със теб да се помним.

 

Нямам родствена връзка със тебе, море,

просто мойта душа е моряшка.

Неспокойно е моето женско сърце

като вързана, конска опашка.

 

Как да спре и къде е щастливият бряг,

дето пясъкът тайно сънува

не нозете ми - моя, вълшебния смях,

от греховна любов, недолюбена.

 

Как да спре?

Няма бряг и спасителен фар,

няма друга душа да ме чака...

Аз и ти сме, море, и онази вълна,

дето пак ми открадна сълзата.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??