Съдбовно
Аз те нося съдбовно в сърцето, море,
аз те нося съдбовно, греховно.
И да пия от теб, и да взимаш от мен
все остава, със теб да се помним.
Нямам родствена връзка със тебе, море,
просто мойта душа е моряшка.
Неспокойно е моето женско сърце
като вързана, конска опашка.
Как да спре и къде е щастливият бряг,
дето пясъкът тайно сънува
не нозете ми - моя, вълшебния смях,
от греховна любов, недолюбена.
Как да спре?
Няма бряг и спасителен фар,
няма друга душа да ме чака...
Аз и ти сме, море, и онази вълна,
дето пак ми открадна сълзата.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
