14 апр. 2006 г., 16:55

Съжалявам

1K 1 3
С Ъ Ж А Л Я В А М


Може би е в мен вината, че
толкова прощални думи изрекох.
Може би ще направиш,
каквото поисках, затова че
100 пъти лъжец те нарекох.
Защо за миг не напускаш
мисълта ми, защо никой
друг не пускаш в паметта ми...
Защо не позволяваш на сърцето
да се влюби в друг?
Защо ме искаш само за себе си,
а не си способен да ми дариш любовта...
Излъгах те...
......че искам да те забравя,
излъгах...
......но това е изхода!!!
Казах думи за които съжалявам,
а ти ми даваш истински надежди
и да се надявам не преставам...
Но изморена вече се предавам
да се боря не успявам,
и ако друго не успея да ти кажа,
знай, че себе си завинаги ти подарявам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....