patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Apr 14, 2006, 4:55 PM

Съжалявам

  Poetry
1K 1 3
С Ъ Ж А Л Я В А М


Може би е в мен вината, че
толкова прощални думи изрекох.
Може би ще направиш,
каквото поисках, затова че
100 пъти лъжец те нарекох.
Защо за миг не напускаш
мисълта ми, защо никой
друг не пускаш в паметта ми...
Защо не позволяваш на сърцето
да се влюби в друг?
Защо ме искаш само за себе си,
а не си способен да ми дариш любовта...
Излъгах те...
......че искам да те забравя,
излъгах...
......но това е изхода!!!
Казах думи за които съжалявам,
а ти ми даваш истински надежди
и да се надявам не преставам...
Но изморена вече се предавам
да се боря не успявам,
и ако друго не успея да ти кажа,
знай, че себе си завинаги ти подарявам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0