27 июл. 2007 г., 16:22

Съжалявам, че ти вярвах 

  Поэзия
673 0 4

Как можах да те оставя?
Тъй самотна съм сега
и не мога да забравя
дните, пълни с топлина.

Много силно те обичах,
но не можех да простя,
че със други се развличаш
в мигове на самота.

Бях понякога далече -
неизбежно е това,
а пък ти със други вечер
радваше се много, да.

И какво при теб остана -
само спомени, тъга,
а при мене ти остави
част от своята душа.

Мъката сега ме мъчи
и сълзите ми текат,
ех, защо така се случи
като всеки минал път?

Пак останах наранена
и излъгана съм, да,
въпреки и запленена
от любов и доброта.

Във очите ти ги виждах,
щом погледнеше ме ти,
исках силно, много исках
да сме само аз и ти.

Но не можеше да чакаш
и да бъдеш само с мен -
съжалявам, че ти вярвах
и те чаках нощ и ден!

© Цветелина Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чети и...пиши!Поздрав мила!
  • Не съжаляваи не си заслужава! Продължаваи, назад не се обръщаи поне докато не преодолееш болката!
  • Не съжалявай ... Той е за съжаление щом е изгубил жена като теб! Иначе е много красиво!
  • Много е хубаво
Предложения
: ??:??