Съжалявам, че ти вярвах
Как можах да те оставя?
Тъй самотна съм сега
и не мога да забравя
дните, пълни с топлина.
Много силно те обичах,
но не можех да простя,
че със други се развличаш
в мигове на самота.
Бях понякога далече -
неизбежно е това,
а пък ти със други вечер
радваше се много, да.
И какво при теб остана -
само спомени, тъга,
а при мене ти остави
част от своята душа.
Мъката сега ме мъчи
и сълзите ми текат,
ех, защо така се случи
като всеки минал път?
Пак останах наранена
и излъгана съм, да,
въпреки и запленена
от любов и доброта.
Във очите ти ги виждах,
щом погледнеше ме ти,
исках силно, много исках
да сме само аз и ти.
Но не можеше да чакаш
и да бъдеш само с мен -
съжалявам, че ти вярвах
и те чаках нощ и ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени
