"Съжалявам" - каза...
"Съжалявам" - каза...
Целувам те. (Дори със мъртвите си устни)
Ти недей да съжаляваш вече. (Няма нужда)
Твоите несъщи, други, уж... ненужни чувства,
дето все не са за мен... Раздай на чуждите.
Аз пак ще те целуна. (Мога и да спя по сто години)
И невярваща във чудесата, ще се случа.
Ти недей да съжаляваш вече. То ми мина.
Болката, ядът, гневът... (Като на куче...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Ангелова Все права защищены
