Съжителство
Будя го грубичко,
щом позадреме.
После му давам сладкиш.
Той пък ме дебне
по всякое време,
стяга ме с жилав каиш.
Красив е,проклетникът.
И как обещава...
Дворци позлатени,богатства несметни,
любов до небето и слава.
Не, че му вярвам.
Все пак...знае ли някой?
И в най далечната гара
пристига понякога влакът.
Така си я караме-
вече почти сме приятели.
Верни сме и си прощаваме-
останалото е вятър.
Несъвършен е,но го обичам.
и не желая развод.
Всъщност-влюбена съм до неприличие
в пустия мой живот.
щом позадреме.
После му давам сладкиш.
Той пък ме дебне
по всякое време,
стяга ме с жилав каиш.
Красив е,проклетникът.
И как обещава...
Дворци позлатени,богатства несметни,
любов до небето и слава.
Не, че му вярвам.
Все пак...знае ли някой?
И в най далечната гара
пристига понякога влакът.
Така си я караме-
вече почти сме приятели.
Верни сме и си прощаваме-
останалото е вятър.
Несъвършен е,но го обичам.
и не желая развод.
Всъщност-влюбена съм до неприличие
в пустия мой живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Маринова Все права защищены
Пуснете си любимото парче и си представете,че ви поздравявам с него.
