4 июн. 2008 г., 19:40

Съжителство

Поэзия » Любовная

786 0 5

СЪЖИТЕЛСТВО

Уж всичко е като преди,
а ние сме се променили...

Ти ли си ми крив или...
вината е във мене?!

Уморена се прибирам у дома,
в душата ми така е пусто и студено...

Единствената топлина
разпръсква лампата над мене...

По белия таван
познавам всичките неравности...

Мислено записвам там
своите нерадости...

Уж всичко е като преди...
Уж всичко ни е уредено...

... а... можем да мълчим със дни
и... няма кой да забележи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

AvrorA (Ани)

Понякога мълчанието казва повече от думите, Хриси! Тъжен стих, изстрадан...караш ме да се замисля!Поздрав!

2008-06-05T13:43:26+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Но пък имаш с кого да помълчиш... и това не е малко...

2008-06-05T13:25:56+03:00
PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

Потърси нещичко в очите му, а не в тавана!
И няма да е тъжно!!!

2008-06-05T13:19:23+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Навикът да живеем заедно...
Тъжно е.
А стихът е хубав и замисля!
Поздрави, Хриси!

2008-06-04T20:23:31+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно ми стана...и истина за жалост...
почти повсеместна...много хубав стих.
с обич, Хриси.

2008-06-04T19:53:37+03:00