WOT (Коста Костов)
27 116
13 янв. 2006 г., 13:11

Сълза 

  Поэзия
930 1 6
Сълза

Черна маска лицето ми скрива,
очите тъжни никой да не види.
Самотна сълза по бузата се стича,
посягам с ръка,сълзата да изтрия,
но не - Маската ми пречи.
Опитвам се усмивка с устни да опиша.
Може би сълзата ще уплаша.
Уви не!
Втора сълзица след първата излиза.
Да я догони иска.
Както душата нейна търся и желая.
Търся?Това ли си помислих?
Мила! Аз те веч намерих,
но щастието наше като сълзица се отрони
от очето тъй красиво,
плачещо за мен в нощта.
Боже, страх ме е от тази самота!
Помислям си за теб и ... хоп -
сълза позната от окото ми излезе,
но малко по-различна,
май е по-солена и горчива,
сякаш всички нейни ласки,
думи топли,та дори и влюбеният поглед,
в Таз сълза събрани са.
Кожата ми пари,
сърцето ми гори,
и само мисълта за Твоя спомен
осолява моите сълзи.

© Коста Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво...
  • зная,че ще се видим, но не знам кога.и дали Тя ще ме чака,но се надявам.мерси за коментара.
  • Много е хубаво, момче, разплакваш и мен, не тъгувай, а само чакай и се надявай и пак ще се видите!
  • има повярвай!!Браво хубаво е
  • Опитвам се,но просто няма друга като нея.
    Благодаря за коментара и хубавите думи.
  • запази само хубавия спомен и продължи напред!Няма смисъл да се спираш и да се стремиш да върнеш миналото!Мисли за настоящето Поздрав за стихчето!Много е хубаво :о) 6+
Предложения
: ??:??