Сълза
Сълза
Черна маска лицето ми скрива,
очите тъжни никой да не види.
Самотна сълза по бузата се стича,
посягам с ръка,сълзата да изтрия,
но не - Маската ми пречи.
Опитвам се усмивка с устни да опиша.
Може би сълзата ще уплаша.
Уви не!
Втора сълзица след първата излиза.
Да я догони иска.
Както душата нейна търся и желая.
Търся?Това ли си помислих?
Мила! Аз те веч намерих,
но щастието наше като сълзица се отрони
от очето тъй красиво,
плачещо за мен в нощта.
Боже, страх ме е от тази самота!
Помислям си за теб и ... хоп -
сълза позната от окото ми излезе,
но малко по-различна,
май е по-солена и горчива,
сякаш всички нейни ласки,
думи топли,та дори и влюбеният поглед,
в Таз сълза събрани са.
Кожата ми пари,
сърцето ми гори,
и само мисълта за Твоя спомен
осолява моите сълзи.
Черна маска лицето ми скрива,
очите тъжни никой да не види.
Самотна сълза по бузата се стича,
посягам с ръка,сълзата да изтрия,
но не - Маската ми пречи.
Опитвам се усмивка с устни да опиша.
Може би сълзата ще уплаша.
Уви не!
Втора сълзица след първата излиза.
Да я догони иска.
Както душата нейна търся и желая.
Търся?Това ли си помислих?
Мила! Аз те веч намерих,
но щастието наше като сълзица се отрони
от очето тъй красиво,
плачещо за мен в нощта.
Боже, страх ме е от тази самота!
Помислям си за теб и ... хоп -
сълза позната от окото ми излезе,
но малко по-различна,
май е по-солена и горчива,
сякаш всички нейни ласки,
думи топли,та дори и влюбеният поглед,
в Таз сълза събрани са.
Кожата ми пари,
сърцето ми гори,
и само мисълта за Твоя спомен
осолява моите сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Костов Всички права запазени
