Сълза

Поэзия

439 0 6

В очите на една жена,

прочетох някаква тъга...

Сълзи и болка...

Някаква объркана усмивка...

Навън бе ден прекрасен!

Топъл, слънчев,...

а през прозореца

на влака...

тя сякаш някъде, далеко...

във спомените си пътуваше,

потъваше...

Сълза изпълнила очите й

отрони се, търкулна се,

и бавно...

на бялата и кожа кацна...

Жената сякаш прогорена,

ръка протегна -

очите си и мъката,

да скрие от света...

Лицето ми докосна...

Трепнах в изненада...

Тя капката ме жегна!

Жената от прозореца...

бях Аз...

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

07/04/2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ValentinaMitova (Valentina Mitova)

Благодаря Анджи❤

2021-04-22T10:10:45+03:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

Прекрасен стих, Валя! Напълно се присъединявам към Миночка. Прегръщам те!

2021-04-22T06:24:53+03:00
ValentinaMitova (Valentina Mitova)

Благодаря Миночка❤

2021-04-21T13:05:16+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Аз знам, че когато една врата се затваря, друга се отваря и макар, че сега си разстроена, съветвам те, носи си хубавите дрехи, усмихвай се, красива си, а красотата привлича! Прегръдка!

2021-04-21T09:57:45+03:00
ValentinaMitova (Valentina Mitova)

Миночка, Благодаря ти мила! Младостта беше при мен и вече си тръгна! Безрассъдно дарих я на някой, който дори не я заслужаваше...На 56...вече я нямам...дори и от снимката да не личи...от там и тъгата...❤

2021-04-21T09:33:05+03:00