21 abr 2021, 8:10

Сълза

  Poesía
438 0 6

 

В очите на една жена,

прочетох някаква тъга...

Сълзи и болка...

Някаква объркана усмивка...

Навън бе ден прекрасен!

Топъл, слънчев,...

а през прозореца

на влака...

тя сякаш някъде, далеко...

във спомените си пътуваше,

потъваше...

Сълза изпълнила очите й

отрони се, търкулна се,

и бавно...

на бялата и кожа кацна...

Жената сякаш прогорена,

ръка протегна -

очите си и мъката,

да скрие от света...

Лицето ми докосна...

Трепнах в изненада...

Тя капката ме жегна!

Жената от прозореца...

бях Аз...

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

07/04/2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Анджи❤
  • Прекрасен стих, Валя! Напълно се присъединявам към Миночка. Прегръщам те!
  • Благодаря Миночка❤
  • Аз знам, че когато една врата се затваря, друга се отваря и макар, че сега си разстроена, съветвам те, носи си хубавите дрехи, усмихвай се, красива си, а красотата привлича! Прегръдка!
  • Миночка, Благодаря ти мила! Младостта беше при мен и вече си тръгна! Безрассъдно дарих я на някой, който дори не я заслужаваше...На 56...вече я нямам...дори и от снимката да не личи...от там и тъгата...❤

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...