СЪЛЗА
... вървеше икиндията тъй бавна
през дворчето със старата липа,
че кучето по мен дори не лавна! –
изтръска три бълхи – и пак заспа.
Съседите – и те, не ме познаха,
залостиха прозорци и врати,
и килнатата моя родна стряха
отказа, сякаш, да ме приюти.
Додето тъмнина ме заобгръща
на хълма като дрипав ямурлук,
и аз нахълтах в бащината къща – ...