Сълза
СЪЛЗА
... вървеше икиндията тъй бавна
през дворчето със старата липа,
че кучето по мен дори не лавна! –
изтръска три бълхи – и пак заспа.
Съседите – и те, не ме познаха,
залостиха прозорци и врати,
и килнатата моя родна стряха
отказа, сякаш, да ме приюти.
Додето тъмнина ме заобгръща
на хълма като дрипав ямурлук,
и аз нахълтах в бащината къща –
излязъл от корията хайдук!
От кметството довтасаха стражари –
записаха ми име, ЕГН.
Нима през село минаха пожари,
или невям е имало клане?
От избицата взех шише ракия
и сипах юз под вехтата лоза...
Във бащиния двор по икиндия
обърсах просто глупава сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
