С една сълза родих се в сутрин бяла.
Отпих от нея и прогледнах.
За много утрини проплаках.
И пак се раждах и разбирах,
че съм готова,
в твоя взор очи да впия.
Обичах и за тебе страдах.
Ридах във шепи и в смях те имах.
Ти, мое мъничко вълшебство във ръката,
не си отивай,
остави ми тук душата.
© Таня Кирилова Все права защищены