С една сълза родих се в сутрин бяла.
Отпих от нея и прогледнах.
За много утрини проплаках.
И пак се раждах и разбирах,
че съм готова,
в твоя взор очи да впия.
Обичах и за тебе страдах.
Ридах във шепи и в смях те имах.
Ти, мое мъничко вълшебство във ръката,
не си отивай,
остави ми тук душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
