26 мая 2006 г., 16:32

Сълза... ме връща при нея 

  Поэзия
5.0 / 2
1144 0 3
Свърши онзи миг предишен
и споменът за него - също,
самотно звездното небе
предишни спомени чертае.
И сълза на плачеща върба
пак при нея ме завръща -
на две влюбени сърца,
прегърнати в потока синкав.
И тиха песен на щурче,
разказващо за трепета
отминал и далечен,
ме връща пак при теб като дете, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Йорданов Все права защищены

Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »