Мъжките сълзи текат навътре.
Не вярваш ли? Аз знам– така е.
Щом ледената болка къкри,
готова ядно да залае,
тя, подслонила се в сърцето,
затоплена, се просълзява.
Но кой ще чуе вик в морето!
Прибоят как се укротява!
Не помня и кога съм плакал.
Сълза пророних, но... за мама!
Тогава всичко съм изплакал!
Сълза последна вече нямам.