Сълза за Евридика
Само който носи хаос в душата
може да роди танцуваща звезда.
Ницше
Историята всеки път мълчи,
когато олимпийците я викат.
Преследва ме с невиждащи очи
безумната тъга по Евридика.
В ротондата на спомена съм сам
и пее ми на времето щурецът.
Бих искал нова песен да ѝ дам
от звездните концерти на твореца.
Измивам всеки камък със сълза
от ириси на стихнали антики.
Там някога съм посадил бреза
и плачеща върба за Евридика.
И сипят се в руините звезди,
където премълчана болка блика.
От хаоса в душата се роди
танцуваща звезда за Евридика.
Магьосницата Нощ простира вик
в магиите на зимни трепетлики.
Бих искал да остана още миг
в несбъднатия сън със Евридика.
Не мога да се преродя в Орфей,
преди към вечността да ме повикат,
но пазя в самотата си трофей –
безименна сълза за Евридика.
© Ради Стефанов Р Все права защищены