Сълза за Евридика

                     Само който носи хаос в душата

                    може да роди танцуваща звезда.

                                                 Ницше

Историята всеки път мълчи,

когато олимпийците я викат.

Преследва ме с невиждащи очи

безумната тъга по Евридика.

В ротондата на спомена съм сам

и пее ми на времето щурецът.

Бих искал нова песен да ѝ дам

от звездните концерти на твореца.

Измивам всеки камък със сълза

от ириси на стихнали антики.

Там някога съм посадил бреза

и плачеща върба за Евридика.

И сипят се в руините звезди,

където премълчана болка блика.

От хаоса в душата се роди

танцуваща звезда за Евридика.

Магьосницата Нощ простира вик

в магиите на зимни трепетлики.

Бих искал да остана още миг

в несбъднатия сън със Евридика.

Не мога да се преродя в Орфей,

преди към вечността да ме повикат,

но пазя в самотата си трофей –

безименна сълза за Евридика.