31 мар. 2019 г., 20:53

Сълзата женска, знай, е мъжки грях

598 3 6

Сълзата женска е могъща сила

сломяваща уж силните мъже

"Недей плачи - изричат - мила"

и вече са на колене

загубили се в нейния кристал,

по-слаби от хлапето в спомените...

И всеки мъж (но истински) би дал

най-святото си - славата и ордените,

но да не вижда своята любима

как рони перлите си от тъга,

как болка във очите свои има,

как цяла се превръща във сълза!...

 

И този стих ще разберат мъжете,

но само истинските, най-коравите от тях,

а също и родените поети,

че женската сълза... е мъжки грях...

 

11.02.2019.

 

Георги Каменов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на теб, Красимира.
  • И без мъжете ни се получават хубави сълзи, но с "истинските, най-коравите от тях" сълзите ни добиват смисъл.. Как хубаво си го написал...Поздрави!
  • Доста еманципиран коментар, Силвия, но ми хареса именно защото е различен!
    Благодаря сърдечно и на теб!
  • Лирично е Георги. Бих пофилософствала за последното, но чест Ви прави щом поемате вината. Ще се правим на слаби и ще се надяваме на повече галантност като тази. Поздрави.
  • А аз ти благодаря за хубавия коментар, Елена.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...