12 июн. 2007 г., 23:19

сълзи

521 0 2
Сълзите капят сами, без да ги викам
и тишината крещи в мен - къде е той!
Болката бавно утихва,
но самотата остава да руши всичко все още здраво.
И загледана в тъмнината,
аз знам, че с нищо не мога да ги спра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Познато чувство/състояние!
    Разбирам те прекрасно!!!
    Не унивай!
    Ще изгрее Слънце...Чакай го
  • Добре дошла, Сонче!
    Много болка си насъбрала, но тука ще намериш лек за нея!
    Поздрави!
    И се усмихни!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....