6 мая 2008 г., 11:38

Сълзи

829 0 4

СЪЛЗИ

Сто игли в сърцето ми.
Навътре се забиват.
Рани стари по лицето ми.
Тъмни спомени разкриват.
Празно настояще.
Минало, обвито в прах.
Яжте, сълзи, яжте,
нека да живея в страх.
Проядена съм от съмнение,
изпълнена със самота.
Няма, няма утешение,
само болка, празнота.
Сълзите ми дали ще спрат?
Тъмно е, сама съм аз.
Не, сълзите си текат,
ще текат до сетния ми час...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...