6 мая 2008 г., 11:38

Сълзи

834 0 4

СЪЛЗИ

Сто игли в сърцето ми.
Навътре се забиват.
Рани стари по лицето ми.
Тъмни спомени разкриват.
Празно настояще.
Минало, обвито в прах.
Яжте, сълзи, яжте,
нека да живея в страх.
Проядена съм от съмнение,
изпълнена със самота.
Няма, няма утешение,
само болка, празнота.
Сълзите ми дали ще спрат?
Тъмно е, сама съм аз.
Не, сълзите си текат,
ще текат до сетния ми час...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...