6.05.2008 г., 11:38

Сълзи

823 0 4

СЪЛЗИ

Сто игли в сърцето ми.
Навътре се забиват.
Рани стари по лицето ми.
Тъмни спомени разкриват.
Празно настояще.
Минало, обвито в прах.
Яжте, сълзи, яжте,
нека да живея в страх.
Проядена съм от съмнение,
изпълнена със самота.
Няма, няма утешение,
само болка, празнота.
Сълзите ми дали ще спрат?
Тъмно е, сама съм аз.
Не, сълзите си текат,
ще текат до сетния ми час...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...