СЪЛЗИ
Сто игли в сърцето ми.
Навътре се забиват.
Рани стари по лицето ми.
Тъмни спомени разкриват.
Празно настояще.
Минало, обвито в прах.
Яжте, сълзи, яжте,
нека да живея в страх.
Проядена съм от съмнение,
изпълнена със самота.
Няма, няма утешение,
само болка, празнота.
Сълзите ми дали ще спрат?
Тъмно е, сама съм аз.
Не, сълзите си текат,
ще текат до сетния ми час...
© Зорница Станчева All rights reserved.