11 авг. 2007 г., 14:33

Сълзи

551 0 2

Небето облаци привлича
да скрие своите сълзи.
Морето в пяна се облича -
и то със мене да скърби.
Отдавна е отмило то от пясъка
на щастието ми - две мънички следи.
И вижда във очите ми проблясъка
на две горещи майчини сълзи...


М. Дженева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не спирай да плачеш щом ти се плаче...Не спирай да пишеш щом ти се пише...Там някъде по средата между стиховете и сълзите ще откриеш твоята истина,която ще те спаси.Поздрав!
  • От пясъка - да,
    но от сърцето едва ли!
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...