Слънцето заспива всеки ден
и оставя огнени дири на залеза.
Синьото небе се слива с необятната шир
и стават едно.
Жълто-алени копнежи премрежени
се свиват, вплетени в моето сърце.
Кадифените очи се пълнят със сълзи -
бледо-прозрачни и кристални,
малки обвивки от чувства изящни.
Всяка е влюбена в спомен и
нежно гали лицето.
Плъзват безпомощно,
безнадеждно една до една,
А морето ги сграбчва и убива...
една по една.
© Диана Каварджикова Все права защищены