26.10.2012 г., 15:42

Сълзи

700 0 0

Слънцето заспива всеки ден

и оставя огнени дири на залеза.

Синьото небе се слива с необятната шир

и стават едно.

Жълто-алени копнежи премрежени

се свиват, вплетени в моето сърце.

Кадифените очи се пълнят със сълзи -

бледо-прозрачни и кристални,

малки обвивки от чувства изящни.

Всяка е влюбена в спомен и

нежно гали лицето.

 Плъзват  безпомощно,

безнадеждно една до една,

А морето ги сграбчва и убива...

една по една.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Каварджикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....