26 oct 2012, 15:42

Сълзи

  Poesía » Otra
702 0 0

Слънцето заспива всеки ден

и оставя огнени дири на залеза.

Синьото небе се слива с необятната шир

и стават едно.

Жълто-алени копнежи премрежени

се свиват, вплетени в моето сърце.

Кадифените очи се пълнят със сълзи -

бледо-прозрачни и кристални,

малки обвивки от чувства изящни.

Всяка е влюбена в спомен и

нежно гали лицето.

 Плъзват  безпомощно,

безнадеждно една до една,

А морето ги сграбчва и убива...

една по една.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Каварджикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...