26 oct 2012, 15:42

Сълзи

  Poesía » Otra
704 0 0

Слънцето заспива всеки ден

и оставя огнени дири на залеза.

Синьото небе се слива с необятната шир

и стават едно.

Жълто-алени копнежи премрежени

се свиват, вплетени в моето сърце.

Кадифените очи се пълнят със сълзи -

бледо-прозрачни и кристални,

малки обвивки от чувства изящни.

Всяка е влюбена в спомен и

нежно гали лицето.

 Плъзват  безпомощно,

безнадеждно една до една,

А морето ги сграбчва и убива...

една по една.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Каварджикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...