Oct 26, 2012, 3:42 PM

Сълзи

  Poetry » Other
699 0 0

Слънцето заспива всеки ден

и оставя огнени дири на залеза.

Синьото небе се слива с необятната шир

и стават едно.

Жълто-алени копнежи премрежени

се свиват, вплетени в моето сърце.

Кадифените очи се пълнят със сълзи -

бледо-прозрачни и кристални,

малки обвивки от чувства изящни.

Всяка е влюбена в спомен и

нежно гали лицето.

 Плъзват  безпомощно,

безнадеждно една до една,

А морето ги сграбчва и убива...

една по една.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Каварджикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...