Има сълзи, които изплакваме

когато счупи се сърцето ни от мъка

по нещо тъй желано и очаквано

а някак си съвсем не ни се случва

Има сълзи, които проливаме

когато в нас душата се залута,

когато смисъл просто не намираме

не знаем на къде ни води пътя

Сълзите-те се стичат по лицето ни,

когато сме предадени и наскърбени

от някого, когото сме обичали,

а той ни е предал и унижил без време

А има и сълзи от нас изплакани

за сторена обида без вина

Тогава прошка молим и очакваме

да разтоварим своята душа

Остават и сълзите неизплакани

Тогава нас душата ни боли,

че няма да се върнем някъде,

където най-щастливи сме били

Най-чистата сълза във нас проронваме,

когато ставаме свидетели на чудеса

и сбъдват се сами пред нас мечтите ни,

когато ни обичат и ценят

Когато придобием мъдростта

на хиляди пътеки извървяни,

тогава чак открива се пред нас

поуката от всичко преживяно

Сълзите стават белег-те са знак,

свидетелството за душевна сила

Показват ни, че нашата душа

ще да пребъде злото победила