Има сълзи, които изплакваме
когато счупи се сърцето ни от мъка
по нещо тъй желано и очаквано
а някак си съвсем не ни се случва
Има сълзи, които проливаме
когато в нас душата се залута,
когато смисъл просто не намираме
не знаем на къде ни води пътя
Сълзите-те се стичат по лицето ни,
когато сме предадени и наскърбени
от някого, когото сме обичали,
а той ни е предал и унижил без време
А има и сълзи от нас изплакани
за сторена обида без вина
Тогава прошка молим и очакваме
да разтоварим своята душа
Остават и сълзите неизплакани
Тогава нас душата ни боли,
че няма да се върнем някъде,
където най-щастливи сме били
Най-чистата сълза във нас проронваме,
когато ставаме свидетели на чудеса
и сбъдват се сами пред нас мечтите ни,
когато ни обичат и ценят
Когато придобием мъдростта
на хиляди пътеки извървяни,
тогава чак открива се пред нас
поуката от всичко преживяно
Сълзите стават белег-те са знак,
свидетелството за душевна сила
Показват ни, че нашата душа
ще да пребъде злото победила
© Росица Георгиева Всички права запазени