24 янв. 2009 г., 16:01

Сълзи в нощта 

  Поэзия » Другая
554 0 5

Душата ми - изпаднала и унизена,

се скрива зад горящата ми гръд,

усмивката ми - вече изморена -

очите ми не кара да блестят.

 

Безбройни спирки, всяка взела капка

от пламъка в моето сърце,

безкрайни лутания и безсмислена умора,

да срещнеш обич, да зарадваш хора.

 

Не мислиш, за да не тежи,

не чувстваш, за да не боли,

не спираш, за да не откриеш следите по душата

и не допускаш някой да разтопи в теб скалата.

 

Но всяка роля има край

и чак след ада идва рай,

и нека сълзите са тежки,

за да измият мойте грешки.

© Радост Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • здравей!
    мнението ми съвпада с това на Сияна и Александър.

    успех тук!
  • И на мен ми хареса много.
    Средните две четиристишия изглеждат като експеримент малко наистина, става малко хаотично като се сменя съседна рима с кръстосана.
    Но хубавото си е хубаво
    Поздрави
  • Харесва ми, много е истинско.Поздрави.
  • Да, красиво е, но се нуждае от преработка!
    Започнала си много, много хубаво, но след това ритъма се губи!
    Нищо лично, само изказвам мнение
  • Моного красиво и истинско.Поздрави!
Предложения
: ??:??