Душата ми - изпаднала и унизена,
се скрива зад горящата ми гръд,
усмивката ми - вече изморена -
очите ми не кара да блестят.
Безбройни спирки, всяка взела капка
от пламъка в моето сърце,
безкрайни лутания и безсмислена умора,
да срещнеш обич, да зарадваш хора.
Не мислиш, за да не тежи,
не чувстваш, за да не боли,
не спираш, за да не откриеш следите по душата
и не допускаш някой да разтопи в теб скалата. ...