24.01.2009 г., 16:01 ч.
Сълзи в нощта
Душата ми - изпаднала и унизена,
се скрива зад горящата ми гръд,
усмивката ми - вече изморена -
очите ми не кара да блестят.
Безбройни спирки, всяка взела капка
от пламъка в моето сърце,
безкрайни лутания и безсмислена умора,
да срещнеш обич, да зарадваш хора.
Не мислиш, за да не тежи,
не чувстваш, за да не боли,
не спираш, за да не откриеш следите по душата
и не допускаш някой да разтопи в теб скалата.
Но всяка роля има край
и чак след ада идва рай,
и нека сълзите са тежки,
за да измият мойте грешки.
© Радост Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И на мен ми хареса много.
Средните две четиристишия изглеждат като експеримент малко наистина, става малко хаотично като се сменя съседна рима с кръстосана.
Но хубавото си е хубаво
Поздрави -
Харесва ми, много е истинско.Поздрави.
-
Да, красиво е, но се нуждае от преработка!
Започнала си много, много хубаво, но след това ритъма се губи!
Нищо лично, само изказвам мнение -
Моного красиво и истинско.Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
мнението ми съвпада с това на Сияна и Александър.
успех тук!