Сълзи в нощта
Душата ми - изпаднала и унизена,
се скрива зад горящата ми гръд,
усмивката ми - вече изморена -
очите ми не кара да блестят.
Безбройни спирки, всяка взела капка
от пламъка в моето сърце,
безкрайни лутания и безсмислена умора,
да срещнеш обич, да зарадваш хора.
Не мислиш, за да не тежи,
не чувстваш, за да не боли,
не спираш, за да не откриеш следите по душата
и не допускаш някой да разтопи в теб скалата.
Но всяка роля има край
и чак след ада идва рай,
и нека сълзите са тежки,
за да измият мойте грешки.
© Радост All rights reserved.
