Jan 24, 2009, 4:01 PM
Сълзи в нощта
Душата ми - изпаднала и унизена,
се скрива зад горящата ми гръд,
усмивката ми - вече изморена -
очите ми не кара да блестят.
Безбройни спирки, всяка взела капка
от пламъка в моето сърце,
безкрайни лутания и безсмислена умора,
да срещнеш обич, да зарадваш хора.
Не мислиш, за да не тежи,
не чувстваш, за да не боли,
не спираш, за да не откриеш следите по душата
и не допускаш някой да разтопи в теб скалата.
Но всяка роля има край
и чак след ада идва рай,
и нека сълзите са тежки,
за да измият мойте грешки.
© Радост All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И на мен ми хареса много.
Средните две четиристишия изглеждат като експеримент малко наистина, става малко хаотично като се сменя съседна рима с кръстосана.
Но хубавото си е хубаво
Поздрави -
Харесва ми, много е истинско.Поздрави.
-
Да, красиво е, но се нуждае от преработка!
Започнала си много, много хубаво, но след това ритъма се губи!
Нищо лично, само изказвам мнение -
Моного красиво и истинско.Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
мнението ми съвпада с това на Сияна и Александър.
успех тук!