thedac (Димитър Драганов)
873 1129
9 янв. 2021 г., 09:15

Сълзи за бедното човече 

  Поэзия » Философская
882 2 4

Разплаках се, а може би не трябва
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?

Сервилните царуват и събарят
стремежите на честния човек.
Те мръсните си сделки договарят.
Животът им прекрасен е! И лек!

По златни телефони разговарят
и ползват се със знатно потекло,
а бедното човече се измаря...
Животът му голямо е тегло...

Разплаках се за бедното човече.
Погали ме ехиден суховей.
Облечено в закърпено елече,
човечето ми рече: „Спри! Недей!“.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми! Непреходна тематика! Поздравления!
  • Хубаво е, Мите!
  • Поздрави за актуалната поезия! Прекрасен е животът на чистите души, златните телефони не носят щастие.
  • Какво от това, че модерен телефон аз нямам
    и боря се за коричка хляб,
    накрая в земята ще идем всички,
    дори и този, който говори по модерен телефон...
    А кой живял е: дали този с златен телефон, който трепери за своите пари
    или другият- онзи като мен, който радва се на залеза, на звездното небе, на полета на птиците, на синьото море....
    Можеш ли да ги разбереш хората?
    Уж, всички хора сме, но сме толкова различни...
    Най-важното на таз земя е да не спираш да ОБИЧАШ!
Предложения
: ??:??