Сълзи за бедното човече
Разплаках се, а може би не трябва
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?
Сервилните царуват и събарят
стремежите на честния човек.
Те мръсните си сделки договарят.
Животът им прекрасен е! И лек!
По златни телефони разговарят
и ползват се със знатно потекло,
а бедното човече се измаря...
Животът му голямо е тегло...
Разплаках се за бедното човече.
Погали ме ехиден суховей.
Облечено в закърпено елече,
човечето ми рече: „Спри! Недей!“.
© Димитър Драганов All rights reserved.
