СЪЛЗИ ЗА ПЕТЯ
(на майка ù Мария Дубарова)
Сценарий ли е тая тъмнина
всред утро
или аз агонизирам?
Пустиня прекосих.
Нима сега
над мен се срива ледена лавина?
Вградена ли съм в прокълнат живот,
или се движа в орбита погрешна?
Не съм ли изпитателен робот,
статист зомбиран в екшън неуспешен?
Маршрута ли фатално промених,
та над съдбата ми циклон премина?
Дали неопростимо съгреших,
или е карма по семейна линия?
Защо с безумен нестинарски танц
като в горещи въглени нагазвам
в разяждащото чувство на вина,
а сякаш примирение показвам?
В каква посока сълзите текат,
които не успявам да изтрия
и рана – като кратер на вулкан –
зад равнодушна делничност да скрия?
Гнева ти ли събудих, Боже мой,
или небесна милост ме споходи,
отнемайки ми земния покой,
в Едема с будна болка да ме водиш?
Далеч ли ме отхвърляш от света,
по-висша радост ли Си ми приготвил?
При теб ли съхранил Си Любовта,
която не опазих тук, в живота си?
Със Своя тест какво премисли Ти –
апокалипсис или безопасност?
Наказа ли ме, или ме сниши?
Дали ме спря, или напред ме тласна?
Кога от мен ще смъкнеш тази скръб
езическа и парещо жестока?
Превеждайки ме през самата смърт –
Търпение ли беше Ти урокът?
© Ирина Велчева Все права защищены